Drazhev’s World

Democrit.com

* Фактически всичко, с което съм се занимавл досега, е основано тук, в България…Построяването на тази основа - моето математическо знание - ми е помагало много във всяко бъдещо направление…То винаги се е ценяло, където и да съм бил по света. В Русия, например, бяха много доволни да разберат, че зная нещо повече от стандартните математически методи - като Хаусдорфовото разстояние и други методи. В България те бяха много застъпени в преподаването - благодарение на Благовест Сендов и неговите ученици…Националната математическа гимназия беше един много голям трамплин…Такова нещо няма в Америка…Не зная дали в Русия има нещо подобно, но сигурно има - може би Колмогоровото училище. Но аз не мога изобщо да си представя да има такова нещо някъде по света - да се преподава нестандартен метод за първи път на дете…Отношението към него е като към възрастен математик…Онова, което ми е дало образовнието по математика в България, ме правеше да бъда приет навсякъде.
* След като завърших образованието си в университета, отидох в Русия да правя аспирантура. Там бях приет много добре заради основата, която имах от България. Винаги по някакъв начин ми се е подчертавало - а-а, ти си от България, там много добре знаят математиката…Но в Русия усетих, как веднага подскочи темпото…Разбрах, че задачата тук е да се получи резултат бързо. Иска се не само анализ на проблема, а той да бъде решен в крайно време. В България всичко беше някакси по-плавно - дава ти се време да работиш, да направиш нещо. В Русия разбрах, че науката има темпо. Това ми помогна много, когато отидох после в Америка. Там то е още по-силно изразено. Те казват “money now” - парите сега!…Стекловският математически институт се признаваше за нещо, което е действително “супер”. Американци са ми казвли, че са учили руски език, за да могат да четат статиите в оригинал…Но после дойде този упадък - той се почувства в 1985 - 86 г. Много от онези хора, които тогава избягаха от Русия, бяха приети навсякъде, защото признанието на руската наука беше много високо. Сега много малко от хората от този голям научен център са останали там.
* Преживяването ми от първото ми посещение в Западна Германия беше за мен в известен смисъл шокиращо…Впечатлен бях може би най-вече от това, че аз съм отишал там само за две седмици, а те ми дават ключ за голямата библиотека на Гьотингенския университет…Няма сигнализация, няма библиотекари - просто влизам със собствен ключ…Когато отидох в Русия, разказах на Золатарьов какво съм видял и го попитах - защо хората, които така високо оценяват нашия труд, имат тези възможности, а ние нямаме нищо и вероятно няма и да имаме. Тогава той се усмихна и ми каза - това е душата на руския изследовател, нашата руска душа трябва винаги да страда. Това изведнъж ме преобърна. С това не бях съгласен. Защо трябва да страдаме?…Този бунт, който се надигна у мен, ме отдръпна. В Русия ставаше все по-тежко и аз реших да се върна в България…Тук също започваше да се разбира, че въпросът вече не е да се прави наука, а да се оживее някак си. Единственият начин, който виждах, беше да се търсят други пътища. През 1986 г. заминах по покана за Белгия, после за Америка и останах там.
* На основата на доктората ми в Русия получих място като пълен професор в департамент по математика на Калифорнийския университет в Санта Барбара. Бях най-младият пълен професор по вероятности на втората степен по тяхната стълбица…Ако в България имаше това, което можеше да даде тази базисна подготовка, в Русия видях какво значи фундаментална наука, а в Америка - какво е маркетинг на изследователската работа, разбрах, че тя има цена. Науката там не е място за гении, както бях възпитаван в България и Русия. Тогава разбрах, че науката - това е свободен дух.
* Голяма самоизмама е човек да мисли, че може да им постоянно място в Америка. Какво от това, че си професор? Ако заспиш, твоят стандарт на живот веднага автоматично слиза надолу. Не можеш нито за миг да спреш, не може да се изостава…Темпото на инфлацията е такова, че човек трябва да се качва нагоре, защото иначе възможностите автоматично слизат надолу. Инфлацията се отразява много силно върху интелигентните хора.
* В Русия статистиката се схващаше като приложение на вероятностите - тя е анблок в “прикладная наука”. А в Америка е точно обратното - статистиката е “голямата” наука, защото тя дава парите…Разбрах, че нито един от моите PhD-студенти няма да може да си намери работа, ако каже, че е вероятностник…Слава Богу, винаги съм имал най-добрите студенти. Тогава много се притесних, че те отидоха асистенти в Чатануга едно място, някъде по средата на щата Тенеси, на което аз никога няма да се науча как му се пише името. А Дейвид Гиейл, който е в математическия департамент на Бъркли и е в “първата тройка” в света, ми каза - ти защо се оплакваш, ние имаме двама завършили PhD, които вече втора година не могат да си намерят работа.
* Постепенно разбрах как става глобализацията. Как може да се прави маркетинг от един човек, който си решава там някакъв глобален проблем?Няма как да се направи маркетинг от един човек. Затова трябва да работиш в колектив. Можеш да решаваш някой голям проблем, но трябва да го решаваш като група, като направление и така да го продаваш като продукт. Когато моите студенти влязат в такава мощна група и ние вече десет или повече човека работим постоянно и решаваме един голям проблем, ще имаме по-големи шансове. Всичко е продаване, включително способностите ти като изследовател и преподавател.
* Тогава разбрах, че за да могат да си намерят работа, всичките ми студенти трябва да направят накрая едно съвсем конкретно приложение. То трябва да бъде много ясно - за лаици, за обикновения човек. Онези, у които са парите, трябва да могат да разберат, че каквато и да е тази теория, тя има такова и такова приложение. Те трябва да разберат, че това, което им се предлга, има цена и че се продава веднага - не утре, не след десет години.
* Забелязах обаче, че и човек, който има фундаментални знания, но не е подготвен за приложения, също така може да бъде поставен добре на пазара…Ако човек надникне във всеки един research office - аналитичните служби на финансовите къщи на Уол стрийт, там няма да види хора, завършили като мастер по бизнес администрация - там даже изобщо няма икономисти, там седят физици, инженери, математици…Тези хора се занимават с анализ на инвестиции. Оценка и мениджмънт на акции и ценни книжа, мениджмънт на риска, мениджмънт на портфолио и т.н. Защо там работят физици, а не икономисти? Защото има проблеми, които са нестандартни. Тези хора имат глобално, нестандартно мислене…Най-добрият студент в моя курсе астрофизик - китаец. Той знае много добре, че когато завърши аспирантурата си, ще бъде без работа и ще трябва да се върне евентуално в Китай. Затова се опитва да намери някакъв начин и идва да слуша финанси.
* Това, за което плащат в Америка, е да получат общо образование. Аз трябва да имам средно 53 студенти в моя клас. А имам трима-четирима, максимум до десет човека във висшия курс, където се прави PhD. Как да събера толкова студенти? Затова аз започнах да чета курс по статистика за бизнес и икономика…Бакалавър - това е образованието, откъдето идват парите в университета. Бакалаврите могат да ми плащат заплатата, а не студентите от по-високите степени…Да се чете по-елементарен курс никак не е лесно. Такъв курс изисква по-особена култура - трябва да насочиш студентите, които нямат математическа подготовка…Трябва да слезеш на тяхното ниво, а не знаеш какво те не знаят.
* Обаче колкото и бързо да напредвам, възможностите ми фактически не се увеличават. Тогава неизбежно си казваш - добре, защо след като четеш всички тези курсове не вземеш да отидеш в някоя банка на Уол стрийт? Аз познавам хората от J.P. Morgan на Уол стрийт №6 и те ме знаят - познават моята работа, цитират ме в техните проекти. Защо да не ме вземат на работа? Аз не съм много скъп според техните заплати. Да отидеш във фирма обаче никак не е просто. Ти си като прокажен заради това, че си бил толкова години математик. Ти не си младо момченце. Там онези физици, инженери - те са само по на 22-25 години!..А тези деца - физици, инженери - те много бързо се научават на това нещо. Те са като бебе, което започва да говори втори език. Забравят какво е физиката и започват да говорят този език. Единственото, което им остава, е глобалното мислене, да мислят системно и, разбира се, компютърът. Тези деца сега са най-добре платени. Гледам, че и българинът е вече с тази нагласа.
* Имаше една интересна книга “Десетте магьосника на пазара” - интервюта с големите спекуланти, включително с Джордж Сорос, който е най-големият спекулант на валута…Защо тези хора успяват, защо те са по-добри на пазара, например, от мен? Аз започвам деня - казва един от тях - като си мисля, какво става в света. Искам да си представя как ще реагира онзи беден министър на финансите в Нова Зеландия на стачката на пощенските работници. Имам 24 часа…Като математик аз зная теорията - ако зная статуквото на света, зная и процеса, мога да предскажа във всяка точка какво ще стане. Но аз никога не мога да имам тази информация. А той не е чел тези неща, но ги чувства и ги прави. Той чувства статуквото на света и иска да види какъв ще бъде той утре…Това не е математика - това е да виждаш нещата глобално…Това не е наука - то е някаква култура…Това е глобалното мислене.
* Питам се - какво остава у мен от математика, който започна от Националната математическа гимназия, който беше в Московския университет и в Стекловския математически институт? Не е много. Сега аз вече не съм математик. Донякъде съм в икономиката - в науката икономика. Остана ми това, че аз имам тази математическа подготовка, за което съм благодарен. Тя ми трябва. Това ми е базата, на която фактически те се прекланят. За тях аз съм от онези, странните хора, и за това се отнасят с внимание. Иначе за тях това са дребни пари, peanuts money, за семки. Те не могат да се представят, че един човек, който е написал 160 статии и 5 книги, ще живее с такава заплата. Това за тях е абсурдно - трябва да си “малко перко”. Затова сега, на петдесет години, аз много трудно мога да променя нещата.Надявам се да се преместя другаде. Бих бил доволен, ако успея да вляза в един добър Business School - разбира се, задължително и с PhD-студенти, въпреки че това не се плаща. Това е възможно, но няма да е лесно. Тогава ще мога горе-долу да затворя книжката.
* Все пак ние тук сме Старата Европа - това са поне 500 години от Просвещението. Науката за нас е като красавица. Не можеш да си играеш с нея. Не можеш да се отнасяш с нея като с мръсница…Учените са интелигенция. В Америка науката е най-обикновена употреба. Ученият не е интелигенция. Той е нещо като посредник…Някой беше казал - знаеш ли защо в Америка нещата в икономиката вървят толкова добре? Ами защото механизмът е много прост - повече пари, по-добре…В Европа през тези 500 години от Просвещението насам, ние знаем, че не само парите са важни. Тогава всяко нещо става една многоцелева функция, която е много тежка за оптимизиране. Какво е щастие - такъв въпрос в Америка никога не се задава.